Ден на човешките права

Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 година.
Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони.

Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по време на Втората Световна война.
В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 година американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича – „най-важни”, човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх.

Това изявление дава тласък на движението, целящо да запише защитата на човешките права част в мирния договор със загубилите войната страни. Подписаната през 1946 г. Харта на Обединените нации “утвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценноста на човешката личност” и задължава всички страни-членки “да работят за общото зачитане и осъществяване на човешките права и основните свободи за всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия”.

Престъпленията срещу човечеството, извършени от Нацистка Германия са силен катализатор на движението за защита на човешките права. След като информацията за жестокостите, причинени по време на войната, стават публично достояние, в ООН се формира становището, че Хартата на Обединените нации твърде общо формулира тази материя.

Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква сила само с приемането на всеобща декларация, която изрично да упомене всички човешки права. Като резултат в рамките на Обединените нации е формирана Комисия за правата на човека, която да разработи всеобщата декларация

Главна роля в изработването на Декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри, който току-що е назначен за директор на новосформирания отдел за правата на човека. Задачата му е възложена лично от Генералният секретар на ООН. Останалите членове на комисията за разработване на Декларацията са подбрани така, че да представляват възможно най-широко световната общност.

Екипът се състои от представители на следните страни: Австралия, Белгия, ССР Беларус, Египет, Индия, Иран, Китай, Куба, Ливан, Обединеното кралство, Панама, Съединените щати, Съветския съюз, Уругвай, Филипините, Чили, Франция и Югославия.

Декларацията е приета без гласове против. От гласуване се въздържат представителите на 8 държави: Саудитска Арабия, ЮАР и държавите от социалистическия блок.